Да посетиш евромач на Лудогорец в София е събитие с различно усещане от обичайното при подобно участие на грандовете Левски и ЦСКА.

Обстановката е различна, атмосферата и културата на поведение на трибуните не са същите.

Какви са основните разлики?

От една страна зрелището е по-малко. Няма песни, няма хореографии, няма и пиротехника. Организираните „сини“ или „червени“ фенове действително могат да направят много голямо шоу в тази посока, за кеф на останалите зрители и за свой собствен. Но те са напрегнати, притеснени. Желаят на всяка цена успеха на своите, изстрадват всяка секунда на терена. Ядосват се, изнервят се, радват се от дъното на душата си. Преживяват...

В мачовете на Лудогорец няма да видите нищо подобно. Самите зрители не са от същата ултрас категория хора. На „Васил Левски“ в европейските вечери за Лудогорец идват доста различни типажи. Като цяло те не са изконни фенове на Лудогорец, с изключение на онези в средата на сектор В, които идват с автобуси от Разград и региона. Но те не преобладават.

Публиката е доста разнородна и може да се обедини под надслова „Любители на красивата игра“. Има цесекари, левскари, локомотивци, слависти, хора от провинцията, но от онази „софт“ категория зрители, които някои презрително наричат „театрална“ заради по-пасивното им поведение на стадиона. Или пък привърженици на модните тенденции, каквато от няколко години е Лудогорец.

Може и така да е, донякъде. Но на стадиона има доста различни лица от обичайните. Много деца, много жени, семейни, спокойни хора. Няма го това напрежение, което се реже с нож, когато Левски и ЦСКА излизат в Европа. Няма да видите нито озъбени физиономии на тежко въоръжени полицаи, нито подобно изглеждащи фенове. Няма нерви, има спокойствие.

И да, обстановката е доста театрална спрямо обичайната при участието на софийските грандове. Скандира се „Българи – юнаци!“ сякаш играе националният отбор, колкото и нелепо да звучи това при наличието на само трима родени като българи, не по паспорти, футболисти в зелено на терена. Националният трибагреник, не масово, разбира се, е основният фенски атрибут. Иначе в сектор В са типично лудогорските знамена.

Двата часа качествен европейски футбол преминават ведро, спокойно и без напрежение. Емоциите не са нажежени до червено, а някак омекотени.

И когато казваме, че заради присъствието на множество любопитни чужденци-туристи в мачовете на грандовете от Европа – Реал, Барса, Манчестър Юн, там има театрална атмосфера, то нещо подобно виждаме и тук в срещите на Лудогорец. С тази разлика, че „гостите“ на трибуните не са чуждестранни туристи, а българи, обичащи красивата игра.

Двата футболни часа на „Васил Левски“ минават бързо. Зрителите идват в добро настроение и си тръгват със същото. Те са гледали спокойно и без страх от ексцесии качествен европейски футбол, независимо дали Лудогорец е победителят или не. Но обикновено и разградчани са ги зарадвали с изявите си на терена, допринесли са за приятното им прекарване.

Така е в евромачовете на Лудогорец. Нищо общо със стандартното усещане и изживяване в големите софийски футболни вечери.