Зимата на 2017-а година. Един талантлив нападател трябва да вземе важно решение за кариерата си, която се е устремила с бързи темпове към дъното. След периоди на огромно разочарование на терена и две последователни операции на кръстни връзки на лявото коляно, ежедневието на Якуб Швиерчок е изпълнено с отчаяние и безвремие. Време е за промяна. И както често се случва в живота, тя идва неочаквано на крилете на любовта.

“Промяната настъпи когато се запознах с моята годеница. Тя промени много неща в моя живот, научих много от нея, беше до мен непрекъснато и моя опора в най-тежките моменти“, коментира полякът.

Това обаче не е история за любовта. А за воля, несломимост и отдаденост. Едва на 19 години, Швиерчок трябва да смени действителността на полската Втора лига с тази на германската Бундеслига. Трансферът в Кайзерслаутерн се озовава твърде голям скок за нападателя и той не успява да намери своето място в отбора, където за кратко негов треньор е Красимир Балъков. Лошите новини обаче тепърва предстоят. През септември 2012-а Швиерчок получва тежка контузия по време на европейска младежка квалификация срещу Португалия.

„Беше тежък момент за мен. Възстановявах се 11 месеца и още в първата контрола, след като се завърнах на терена, отново получих същата контузия. Но вече от тези проблеми няма и следа и си мисля, че именно тези травми ми помогнаха да се изградя като футболист и да бъда този играч, който съм в момента“, добави нападателят.

А за да бъде състезателят, който всички вече познават, Швиерчок решава да промени изцяло начина си на живот и да го подчини основно на това, което носи в сърцето си – футбола. Спасителният план на бившия му агент Бартоломией Болек включва пълна промяна на навиците на Швиерчок, работа с диетолог, психолог и треньор по физическа подготовка. Резултатите са светкавични. 13 гола през пролетта на миналата година и трансфер в елитния Заглембе, където талантът на футболиста заблестява ярко – два поредни хеттрика, 16 попадения в 21 мача, повиквателна в националния отбор и преминаване в Лудогорец.

„Радвам се, че съм тук. Лудогорец е много добър отбор и колегите ми помагат непрекъснато. Отбелязах 5 гола в 7 седем мача, но не мисля много за индивидуалните ми постижения и колко попадения съм вкарал. Важното е да продължа да бележа и да помагам на тима ми, това е моята работата и върху това съм концентриран.“

„На първо място да помогна на Лудогорец да спечели титлата в България, а след това да помогна и да влезем в Шампионската лига.“

Освен мечтата за участие в най-силния европейски клубен турнир, съвсем скоро Швиерчок може да изпълни и друга, и то още по-съкровена….Участие на световното първенство в Русия, където Полша ще се опита да остави своята следа в група с Колумбия, Сенегал и Япония. Конкуренцията в атаката на отбора не липсва – Швиерчок ще трябва да се бори за място в състава с Роберт Левандовски от Байерн Мюнхен, Аркадиуш Милик от Наполи и Давид Ковнацки от Сампдория.

„Сега мисля единствено за това да върша работата си добре в Лудогорец и се надявам целият този тежък труд да бъде забелязан и да намеря място в националния отбор на страната ми за Световното първенство...“

„Ясно е, че имаме много добри нападатели, много да се уча много от Левандовски, но ако ми се открие възможност, ще я използвам, защо не….Ако не се получи – оставам тук и продължавам да работя...“

А работата винаги има и своя отдушник. За Швиерчок това е риболовът. Страстта по него е свързана дори със закупуването на специална лодка, която се управлява с дистанционно, а успехи в това начинание също не липсват - най-голямата риба попаднала на въдицата на Якуб тежи 24 килограма. Уловът обаче не винаги върви ръка за ръка с вкарването на попадения. В случай на хваната риба, мачът за Швиерчок след това завършва без гол. А ако отбележи такъв, риболовът след това е без успех. Дори и в риболова обаче статистиката е за да се променя….

„В мача срещу ЦСКА вкарах два гола, след това отидох и улових две риби. Така че всичко за мен се промени дори и в риболова."