10 февруари 2015, ТРАНСФЕРЪТ в Лудогорец все още е мираж. 5 дни преди старта на официалните мачове нови имена при шампионите няма. Липсват и продажбите, които по презумпция трябваше да бъдат няколко, на база чудесното представяне на отбора в Шампионската лига. Лудогорец ще влезе в битката за поредните две отличия в България с играчите, с които завърши календарната 2014 година. Тази зима е на път да се окаже най-скучната от към трансфери в кратката нова история на шампионите. Спекулациите не бяха една и две, но всички те останаха само в сайтовете и страниците на вестниците. Около Нова година имената на Георги Терзиев и Владислав Стоянов се завъртяха с пълна сила за изходящи трансфери. В последствие няколко футболисти признаха, че са избрали други отбори пред възможността да акостират на „Лудогорец Арена“.

Каква е истината? Тя изглежда простичка. Лудогорец все още не е усъвършенствал една малка, но изключително важна брънка във футболния живот. Разградчани от раз спечелиха титли, купи и оставиха изключителна диря в Европа. Сега е ред да поработят върху материя, за която понякога са нужни факирски умения. Трансферите са материя, която може да те изстреля във въздуха или да те накара да хвърлиш едни пари в кофата за боклук. Истината е, че на този специфичен пазар, Лудогорец все още не е фактор. Много е далеч от марки, към които трябва да се стреми - Партизан, Динамо Загреб или Базел. Отбори, които успя да победи на терена, но все още гони по отношение на трансферите.

На хората в Лудогорец трябва да стане ясно едно – нужни са 1-2, че дори и 3, ако не големи, то прилични изходящи трансферa. Те са важни не заради финансовите приходи, въпреки че и те не са за подценяване, а заради имиджа и налагането на марката и в тази сфера. Поне в началото не е нужна рекордна 7-цифрена продажба. Това ще дойде с годините.

Футболна Европа трябва да види, че от Разград могат и да продават. Когато това се случи, ще дойдат и добрите входящи трансфери. Не веднъж вече е ставало дума, че Лудогорец изпитва голям проблем, когато трябва да привлече готов футболист с име в Европа. Проблемът не са парите, а мястото. Разград все още не е притегателна дестинация за наложени футболисти или със сигурност не е приоритет при наличието на още няколко опции. Това е причината 32-годишен готов нападател да предпочете да премине от Чемпиъншип на Англия в испански средняк, вместо да играе в Лудогорец и да има шанс за първи път в живота си да се докосне до Шампионската лига.

В Разград трябва да опитат да не повтарят грешката с Роман Безяк, който трябваше да бъде „развързан“ с 300-та миналата година по това време. Словенецът достигна лимита си в Лудогорец и едва ли ще бъде толкова полезен отново. Има и реална опасност лятото Безяк да си тръгне по живо по здраво, без пари и с нисък коефициент на полезно действие в рамките на година и половина.

Всъщност, реално погледнато, в този отбор на Лудогорец фундаментални и незаменими футболисти няма, и един трансфер няма да е толкова фатален. Да, има изключително важни такива като Марселиньо, Дяков, Кайсара, Моци, но на всеки един от тях може да се намери адекватен заместник. Ясно е, че няма да е лесно, но не е невъзможно, а и не е нужно точно те да бъдат продавани.

От друга страна, Лудогорец има крещяща нужда от свежа кръв, колкото и това да не се признава публично. Шампионите са задължени да привлекат централен нападател. Нападател, който е изграден, готов играч с необходимия дори европейски опит. Нападател, за който може да се извади и прилична 7-цифрена сума. Там трябва наистина да се инвестира. Колкото и грубо да звучи, „орлите“ изкараха цялата си европейска кампания без адекватен човек на върха. Безяк бе далеч от познатата форма (със сигурност контузията, с която игра, оказа влияние), Кишада е ясен – не е футболист за големи мачове, а Хамза продължава да бъде енигма и още, като че ли не се вписва в игровата философия на Лудогорец.

И в заключение. Трансферите са важен елемент във всяка една футболна политика. Те са нужни дори на машини като Реал, Барса и Байерн Мюнхен, въпреки че те са изградени и работещи отбори, които мачкат в Европа. Освежаването на отбора е задължително, а когато то липсва във формата на нови играчи, треньорите трябва да измислят начини и форми да направят вътрешно такова – с игрови идеи, смяна на позициите или нови тактически похвати.

Георги Дерменджиев прави опити за подобно нещо, но големият въпрос е дали това ще бъде достатъчно.

Следващите три месеца и половина са минирана територия за отбора, който е със сигурност е зависим от спечелването на титлата. Ако преговорите за нови договори на някои футболисти скоро не бъдат доведени до успешен край, а тимът изпусне шанса да влезе отново в Шампионската лига, то същите тези играчи спокойно могат да потърсят пристан на друго място и това няма да е изненада.

Истината е, че въпреки привидното спокойствие, Лудогорец има да извърви изключително трънлив път и трябва да внимава най-много за дребните детайли, защото понякога те обръщат каруцата.